В село Пиргово все още е жив споменът как са посрещнали Дмитрий Шостакович
В село Пиргово все още пазят жив загатна от тържественото посрещане през 1965 година на двама от огромните съветски композитори от това време – Дмитрий Шостакович и Тихон Хренников
Спомените на участниците в събитията ще бъдат част от документалния филм с работно заглавие „ Пианото на Шостакович “, за който.
70-годишната преподавателка по математика проф. Татяна Черногорова тогава е шестокласничка и е едно от двете девойки, определени да посрещнат и поздравят гостите на площадката пред учебното заведение.
„ Онези години бяха други, в село имаше радиоуредба. 12 без 5 на обяд и вечер в 17 без пет се съобщаваха значимите известия. Така че седмица преди да дойдат Дмитрий Шостакович и Тихон Хреников, тук на село ние към този момент знаехме. Цялото село знаеше, в учебно заведение се подготвяхме и нашата учителка по съветски и музика, която ми е и вуйна, приготви мен и моята другарка да изпеем песента на Хренников „ Друга я никогда не забуду, если с ним подружился в Москве “. Подготвихме, посрещнахме ги с доста огромно неспокойствие, вързахме им червени връзки, тогава аз бях дружинен ръководител, бяхме пионери, изпяхме песента на Тихон Хренников и беше доста огромно празненство. Много огромен празник за цялото село “, връща се обратно в спомените си проф. Черногорова, съобщи.
Тя споделя, че Шостакович е бил разчувствуван от това посрещане. „ Действително това да видите цялото село на площада, да не можеш игла да пуснеш, поради него и Хренников. Беше огромен празник, който дълго по-късно се помнеше “, споделя проф. Черногорова.
Бившата учителка по история и френски, 87-годишната през днешния ден Вержиния Пометкова, също помни посрещането на двамата композитори. „ След като им вързаха връзките и изпяха песента, те благодариха на девойките. Шостакович в действителност доста се вълнуваше, изключително като гледаше толкоз народ. Хренников отиваше при другите хора, говореше, а Шостакович беше по-скромен, не контактуваше толкоз, някак си му беше неловко. В салона, като отидохме, беше доста нервозен, когато засвири музиката. Бяха поканили оркестър от Русе, салонът беше дребен, шумно и той някак се раздразни “, споделя Вержиния Пометкова.
Проф. Татяна Черногорова споделя, че въпреки спомените да избледняват, топлината от претърпяното е останала. „ Отношението тогава към руснаците и Русия беше друго и за мен то се резервира. Когато ми споделиха, че ще се снима филм за Шостакович, доста се развълнувах, тъй като се връщам в детството, в един прекрасен свят “, споделя още тя.
Спомените на участниците в събитията ще бъдат част от документалния филм с работно заглавие „ Пианото на Шостакович “, за който.
70-годишната преподавателка по математика проф. Татяна Черногорова тогава е шестокласничка и е едно от двете девойки, определени да посрещнат и поздравят гостите на площадката пред учебното заведение.
„ Онези години бяха други, в село имаше радиоуредба. 12 без 5 на обяд и вечер в 17 без пет се съобщаваха значимите известия. Така че седмица преди да дойдат Дмитрий Шостакович и Тихон Хреников, тук на село ние към този момент знаехме. Цялото село знаеше, в учебно заведение се подготвяхме и нашата учителка по съветски и музика, която ми е и вуйна, приготви мен и моята другарка да изпеем песента на Хренников „ Друга я никогда не забуду, если с ним подружился в Москве “. Подготвихме, посрещнахме ги с доста огромно неспокойствие, вързахме им червени връзки, тогава аз бях дружинен ръководител, бяхме пионери, изпяхме песента на Тихон Хренников и беше доста огромно празненство. Много огромен празник за цялото село “, връща се обратно в спомените си проф. Черногорова, съобщи.
Тя споделя, че Шостакович е бил разчувствуван от това посрещане. „ Действително това да видите цялото село на площада, да не можеш игла да пуснеш, поради него и Хренников. Беше огромен празник, който дълго по-късно се помнеше “, споделя проф. Черногорова.
Бившата учителка по история и френски, 87-годишната през днешния ден Вержиния Пометкова, също помни посрещането на двамата композитори. „ След като им вързаха връзките и изпяха песента, те благодариха на девойките. Шостакович в действителност доста се вълнуваше, изключително като гледаше толкоз народ. Хренников отиваше при другите хора, говореше, а Шостакович беше по-скромен, не контактуваше толкоз, някак си му беше неловко. В салона, като отидохме, беше доста нервозен, когато засвири музиката. Бяха поканили оркестър от Русе, салонът беше дребен, шумно и той някак се раздразни “, споделя Вержиния Пометкова.
Проф. Татяна Черногорова споделя, че въпреки спомените да избледняват, топлината от претърпяното е останала. „ Отношението тогава към руснаците и Русия беше друго и за мен то се резервира. Когато ми споделиха, че ще се снима филм за Шостакович, доста се развълнувах, тъй като се връщам в детството, в един прекрасен свят “, споделя още тя.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ